БНТ не излъчи речта на президента Румен Радев, но българите гледаха във Фейсбук! Ето я цялата
Президентът Румен Радев отчете първите две години от своя мандат. Той събра медиите в " Гербовата зала " на " Дондуков " 2.
27-минутното слово на президента бе излъчено директно единствено по две малките екрани - " Канал 3 " и Българска свободна телевизия, само че не и по публичната Българска национална телевизия. Думите на президента можеха да бъдат проследени он лайн и от страницата на президента във фейсбук, написа epicenter.bg
За разлика от миналогодишния му доклад, този път медиите имаха опция да задават въпроси. На " Дондуков " 2 бяха пристигнали представители на всички водещи средства за всеобща информация в страната и задгранични репортери.
Ето цялата тирада на президента Румен Радев:
Добър ден и добре пристигнали!
Уважаеми дами и господа,
Преди две години с госпожа Йотова бяхме натоварени от вота на два милиона българи да поемем виновните длъжности президент и вицепрезидент на Република България. Днес сме тук, с цел да отчетем втората година от мандата.
Това бе година на илюзорна непоклатимост, възходящо безвластие и ерозия на демократичните завоевания. Година, в която президентската институция постоянно беше последната преграда пред лобисткото законодателство и безотговорни политически дейности.
Ще стартира с външната политика и защитата, в които ролята на президента е най-съществена.
През 2018 година продължих интензивно да не отстъпвам българските позиции по европейския и международен дневен ред. Външнополитическата ми стратегия включваше 19 събития отвън рамките на България. 12 държавни глави посетиха страната по моя покана, организирах десетки срещи с високопоставени задгранични представители.
Задълбочих разговора с водачите на всички балкански страни за подсилване на сигурността и развиване на свързаността и просперитета в района:
- При визитата ми в Сърбия, дружно с президента на страната посетихме нашите сънародници в Западните околности. Президентът Вучич се ангажира персонално с проблемите на българското малцинство – решени бяха дълго отлагани въпроси като финансирането на медиите на български и вписването на женските фамилни имена;
- Проведох три срещи с президента на Република Македония. Договорих присъединяване на македонска рота на парада на 6 май, което бе символен жалон по пътя на доближаването на двете другарски страни;
- На срещата с президента на Турция ясно сложих нашите упования за добросъседски връзки, учредени на взаимно почитание и за възобновяване на работата на комисията, в чиито пълномощия е въпросът за обезщетения на тракийските бежанци;
- При визитата си в България президентът на Словения откри първата директна въздушна линия сред двете страни;
- Упорито отстоявах концепцията за създаване на Институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа, имащ значително значение за научната съгласуваност сред балканските страни; предизвиках и Меморандум за съгласие, който към момента не е подписан от министър председателите на страните от района.
- Тристранната среща на държавните глави на България, Австрия и Румъния в Русе ускори фокуса върху Дунавската тактика, като събра представители на локалните управляващи, на бизнеса и образованието. Убеден съм, че Дунавската тактика е инструмент за икономическото възкръсване на Северна България, който би трябвало да бъде употребен.
При всички срещи и конгреси в европейски формат отстоявах основополагащите правила на съюза за единение, взаимност и равнопоставеност, за подсилване на сигурността, за пълноценната интеграция на българската стопанска система, просвета и обучение.
На срещата на върха на НАТО сложих целите на българската страна, свързани с подсилване на груповата сигурност и необратимостта на процесите на рационализация на Българската войска. На конференцията за климата в Катовице опазих работните места в българския въгледобив и плавния преход към енергетиката на бъдещето.
Посещението ми в Москва възвърне политическия разговор на най-високо равнище след дълго спиране. Българското общество чака държавното управление да материализира големия капацитет в двустранните връзки.
Срещите ми с държавните и държавни ръководители на страните от Близкия и Далечния Изток и Северна Африка бяха в осъществяване на декларираната от мен позиция за развиване на връзките с страни с висок капиталов капацитет и с такива, с които ни свързват дейни търговско-икономически връзки от близкото минало. На срещата ми с премиера на Китай Ли Къцян предложих концепцията за основаване на Център за световно партньорство, която бе стартирана от него и българското държавно управление на форума “16+1 ”.
Водените от мен бизнес делегации и проведените бизнес конгреси доведоха до съответни покупко-продажби с задгранични сътрудници. Изнесох обществени лекции в Оксфорд и на Парижкия конгрес за мир, които способстваха за одобряването на българския взор върху европейските и международните процеси.
И тази година приоритет за мен и за вицепрезидента бе поддържането на жива връзка с българските общности зад граница.
Като висш главнокомандващ на Въоръжените сили бях мощно зает с развиването на бранш „ Сигурност “. Проведените Консултативни препоръки за национална сигурност, разговорът с управлението на Министерството на защитата, срещите с персоналния състав при визитите във формирования откроиха проблемите на Въоръжените сили, на които предлагах решения.
Настоях да не се повтори пропускът от 2017 година и да се приготвят в точния момент контракти за поддържане на техниката в редовност, очаквайки, че макар обещанията и тази година няма да се осъществят плановете за рационализация. Оказах се неприятен оракул – до момента в който порочната комисия за изтребителя в Народното събрание от 2017-а блокира модернизацията на за дълъг интервал, то последните решения на ръководещите дефинитивно я опорочиха.
Бяха подхванати уместни, само че към момента незадоволителни стъпки за превъзмогване на некомплекта от персонален състав и повишение на неговата мотивация. Средствата за ремонт на авиационна техника се заделиха доста късно и резултат може да има едвам след година-две. Дотогава нальотът остава рисково невисок и рискът от авиационни катастрофи ще продължи да пораства.
Темповете на създаване на Програмата за развиване на Въоръжените сили 2032 изостават от усложняващата се среда за сигурност. Трите плана за типовете въоръжени сили не могат да решат дълбоките организационни, структурни и софтуерни проблеми на Българската войска, които изискват изчерпателен метод.
Воден от убеждението си за одобряване на законността като пиедестал на демокрацията, постанових несъгласие на седем закона. Тук желая да бъда пределно явен - ветото не е акт на опълчване на Народното събрание, а опция за реализиране на дейно и заслужено законодателство. И не броят на ветата, а неналичието на действително разискване на повдигнатите с тях проблеми, може да девалвира този парламентарен инструмент.
С всяко едно от наложените вета отстоявах конституционно приети полезности, които са сплотяващи за българското общество:
- Опазване на националното богатство;
- Защита на главните права на гражданите;
- Справедливост и дейно правосъдие.
Парламентът се съобрази единствено с едно от тях – за измененията в Закона за приватизацията и следприватизационния надзор, само че това спести големи средства на българския поданик.
По същите кардинални съображения пет пъти сезирах Конституционния съд. В два от случаите Народното събрание единствено анулира тихомълком атакуваните от мен разпореждания. Това ме кара да имам вяра, че има смисъл да не преставам да осъществявам поверените ми пълномощия против противоконституционно законодателство.
Стимулирането на публичен спор по настоящи тематики и на разговор сред институциите и жителите бе главен приоритет в активността на президентската институция. Президентството провежда конференции и кръгли маси с присъединяване на виновни институции, наши и непознати специалисти и цивилен организации, които откриха необятен отзив и формулираха ефикасни решения в:
- битката с корупцията и с несправедливостта;
- битката против бедността и неравенствата;
- за интеграцията на хората с увреждания ;
- за гарантирането на почтени и демократични избори.
Проведох голям брой срещи с общините по проблемите на локалната власт, със синдикатите, с работодателски и браншови организации, с водещи задгранични вложители, с научни и креативен съюзи. И тази година поддържах пълностоен разговор с главните вероизповедания.
Повдигнах и тематиката за националното единство. Това не е зов за индулгенция на отговорните, за заличаване на предишното или за празнодумство. Това е вик за обединяване на обществото там, където е належащо всенародно изпитание. Спасяването на българската народна власт, отстояването на гражданските и обществените права, на националния суверенитет, изискват обединени старания: на милеещите за България против тези, които я плячкосват; на почтените против корумпираните; на демократите от всякакви цветове против автокрацията; на почтените жители против тези, които манипулират избори; на свободомислещите против тези, които потъпкват свободата на словото. Единението изисква надмогване на партийния нарцисизъм и персоналните упоритости в името на национални цели.
Уважаеми дами и господа,
България се намира в сериозен миг от своето развиване. Преди една година в тази зала заявих пред вас, че нашето общество би трябвало да отстои своите демократични права и свободата на словото и да се пребори за налагането на върховенството на закона.
За страдание, българската народна власт ускорено губи позиции. Свободата на словото е обект на гонене. Последните сериозни гласове в българския ефир и изтъкнати експерти се притискат с инструментите на властта.
Доверието в Народното събрание доближи сериозно ниско равнище. Все повече закони се трансформират съществено с преходни и заключителни разпореждания и се заобикаля публичното разискване и оценката за влияние. Законодателният развой става непредвидим и отстрани гражданското присъединяване. Лобисткото законодателство измества безогледно публичния интерес.
Сривът на доверието и несъгласията в обединението блокират опциите за градивни промени. Липсата на бистрота, отчетност и отговорност в управническите решения се разшири и като обсег, и като размер на разпределяните обществени средства. Това ставаше с „ опипване “ на прага на толерантност на обществото и последователно нарастване на размера на средствата.
- След като обществото не реагира за 500 милиона за язовири - без разискване, без глоба на Народното събрание и без публични поръчки, за какво да не се разпределят по същия метод и 1.35 милиарда лв. за магистрала;
- След като миналата година беше изхарчен изкуствено образуван остатък от 1.7 милиарда лв. – без критерии, правила и бистрота, за какво да не се разпределят по същия метод предходната година 2.7 милиарда лева;
- След като стана процедура Народното събрание да прегласува своите решения по предписание на Министерски съвет, за какво да не прегласува и финансовата рамка от 1.8 милиарда и да похарчим доста повече за изтребители;
- След като е допустимо еднолично да се „ изхвърлят “ компании от огромни публични поръчки, за какво да не се реши по същия метод кой ще бъде изтребителят. Докато се кълнем в Европа, разчитаме на еврофондове и чакаме да ни „ пуснат “ в еврозоната, ние изхвърляме европейските участници в състезанието за нов военен аероплан в прорез с процедурата, създадена по европейски модел. И държавното управление за европейско развиване на България твърди, че този антиевропейски избор е геостратегически.
Всички тези дейности ускоряват чувството за корупция, за персонални ползи и зависимости. Свикнахме свадите у нас да се вихрят възходящо с годините, само че бутафорният конкурс за изтребител извади порочния жанр на ръководство на интернационалната сцена. Злепостави ни като обезсърчителен сътрудник, погазващ авансово написани и възприети в актуалния свят правила. След неуспеха на огромните енергийни планове, модернизацията на Въоръжените сили ускори убеждението, че България губи суверенитет и не е в положение да взема сама стратегически решения.
Защо се възмущаваме тогава, че не ни пускат в Шенген и Еврозоната? Въпрос на доверие. А то не се печели с неуморна рецитация на европейските полезности, а с тяхното осъзнаване и използване. Това обаче изисква подготвеност, честност и отдаденост на публичния, а не на персонални и корпоративни ползи. Декларациите на някои политици, че въплъщават евроатлантическите полезности, са най-сигурният метод да отчуждят българите от тези полезности.
И в случай че към момента има съмнение дали властта ни доближава към Европа, или ни тласка към Третия свят, то сигурно ни отдалечава даже от Копенхагенските критерии за приемане в Европейски Съюз:
- По първия аршин: Дали институциите са постоянни и гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и човешките права? Напротив: от законотворчеството до управническите решения сме очевидци на тъкмо противоположното – непредсказуемост, тъпчене на закона и фаворизиране на корпоративния интерес.
- По втория аршин: Дали стопанската система е пазарна и способна да устоя на конкурентния напън в Европейски Съюз? Напротив: Вместо предприемачество и разпоредителност, учредени на конкуренция, иновативност и ефикасен мениджмънт, се подтикват бизнес кръгове посредством подкрепи и скандални публични поръчки. Лобисткото законодателство от ден на ден задушава самодейността, конкуренцията и напредъка.
Успехите, които обявява властта, не трансформират живота на болшинството българи към по-добро. Мантрата за непоклатимост и стопански напредък – който, апропо, е измежду най-ниските в Централна и Източна Европа и ни закотвя устойчиво на европейското дъно, не може да заглуши най-важните знаци за качеството на живот и доверието в държавността – демографията и задграничните вложения:
- Топенето на нацията е реалност, освен това с трагични темпове;
- Бягството на младите в чужбина не спира;
- Задълбочават се неравенствата и бедността;
- Маргинализират се цели общности по обществен симптом, който се усложнява и етнически;
- По последни данни на Българска народна банка миналата 2018-а е същинска злополука за задграничните вложения, а затварянето на предприятия е трайна наклонност.
България не съумява да развие своя най-ценен капитал – хората. Чак след девет години ръководство той стартира да се оформя като приоритет във връзка с обучение, опазване на здравето и обществена активност, само че не като устойчиви философии на ръководство, а по-скоро под махленски напън от обособени общности. Не като дълбоки и ефикасни промени, а като разпределяне на пари в изборна година.
В тази сериозна обстановка упованията на обществото са за неотложни и всеобхватни избавителни ограничения – за повишение на виталния стандарт и качеството на живот и за излизане от демографската обърканост. Каквито и модерни стопански, данъчни и обществени модели да прилагаме обаче тази цел е обречена, в случай че не се извърши най-важното - радикална смяна на политическата среда и на стила на ръководство.
Историята е посочила, че закърняването на представителната народна власт води до централизация на политическата власт в стеснен хайлайф, който трансформира тази власт в стопански облаги и ги влага в още повече власт. Така този хайлайф бетонира властта си и порочният кръг се затваря. Оттам и растящите беднотия и неравенства, незадоволителният ритъм на развиване, настъплението против демокрацията, възприятието за неизбежност и обърканост, емиграцията и демографската злополука.
Крайно време е да се разграничат корумпирани от ограбвани; горист и олигархичен бизнес от честно предприемачество. Механизмите за надзор над властта би трябвало да се разширят и да включват освен официални инспекции на имотни заявления на политиците, а и какви пари харчат, имат ли свързани и подставени лица за прикрито придобиване на компании, активи, парцели и сметки у нас и в чужбина.
За да върви обществото ни напред, би трябвало да се възвърне доверието на жителите в държавността, а това минава неизбежно през възмездието – безкомпромисно наказателно гонене на корумпираните и грабителите. Апелирам КПКОНПИ, прокуратурата, Министерство на вътрешните работи и службите да навлязат и в усърдно отбягвания периметър на властта, в евентуални зависимости сред политици, притежатели на компании, които печелят крупни публични поръчки, и евентуални подставени лица. Ако това не стане, разпадът ще продължи, а търсенето на правдивост може да излезе отвън рамките и механизмите на закона.
Управляващият хайлайф би трябвало да реши въпроса за ускореното икономическо и обществено развиване на страната. Който желае да ръководи, би трябвало да предложи високообразовани, способени и честни хора, стимулирани да работят в интерес на обществото.
Ако партиите желаят да се видят на бъдещия политически небосвод, би трябвало да се чистят от корумпирани и некомпетентни фрагменти с управнически упоритости. Ако нашето общество осъзнае своята мощ и отговорност, то може да се оправи с същинския проблем на България – безнаказаните престъпност и корупция. Ако се оправим с този проблем, ще се подсигурява транспарантна и обективна социална и бизнес среда, в която и другите проблеми ще намерят своето решение.
В умозаключение - образувам Съвет за стратегическо развиване на България, с присъединяване на интелектуалци и висококвалифицирани експерти. Той ще би трябвало да създаде и предложи други възможности на институционалния блокаж, на икономическия и абстрактен застой, в който се намира страната. Съставът на съвета ще бъде разгласен с декрет в идните дни. Страната има потребност от нови хрумвания. България има потребност от гения, труда и дързостта на всички българи - у нас и зад граница. Предстоят ни избори, предстоят ни месеци на идейно и гражданско изпитание. Вярвам, че дружно ще изведем България по пътя на демокрацията и просперитета.
27-минутното слово на президента бе излъчено директно единствено по две малките екрани - " Канал 3 " и Българска свободна телевизия, само че не и по публичната Българска национална телевизия. Думите на президента можеха да бъдат проследени он лайн и от страницата на президента във фейсбук, написа epicenter.bg
За разлика от миналогодишния му доклад, този път медиите имаха опция да задават въпроси. На " Дондуков " 2 бяха пристигнали представители на всички водещи средства за всеобща информация в страната и задгранични репортери.
Ето цялата тирада на президента Румен Радев:
Добър ден и добре пристигнали!
Уважаеми дами и господа,
Преди две години с госпожа Йотова бяхме натоварени от вота на два милиона българи да поемем виновните длъжности президент и вицепрезидент на Република България. Днес сме тук, с цел да отчетем втората година от мандата.
Това бе година на илюзорна непоклатимост, възходящо безвластие и ерозия на демократичните завоевания. Година, в която президентската институция постоянно беше последната преграда пред лобисткото законодателство и безотговорни политически дейности.
Ще стартира с външната политика и защитата, в които ролята на президента е най-съществена.
През 2018 година продължих интензивно да не отстъпвам българските позиции по европейския и международен дневен ред. Външнополитическата ми стратегия включваше 19 събития отвън рамките на България. 12 държавни глави посетиха страната по моя покана, организирах десетки срещи с високопоставени задгранични представители.
Задълбочих разговора с водачите на всички балкански страни за подсилване на сигурността и развиване на свързаността и просперитета в района:
- При визитата ми в Сърбия, дружно с президента на страната посетихме нашите сънародници в Западните околности. Президентът Вучич се ангажира персонално с проблемите на българското малцинство – решени бяха дълго отлагани въпроси като финансирането на медиите на български и вписването на женските фамилни имена;
- Проведох три срещи с президента на Република Македония. Договорих присъединяване на македонска рота на парада на 6 май, което бе символен жалон по пътя на доближаването на двете другарски страни;
- На срещата с президента на Турция ясно сложих нашите упования за добросъседски връзки, учредени на взаимно почитание и за възобновяване на работата на комисията, в чиито пълномощия е въпросът за обезщетения на тракийските бежанци;
- При визитата си в България президентът на Словения откри първата директна въздушна линия сред двете страни;
- Упорито отстоявах концепцията за създаване на Институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа, имащ значително значение за научната съгласуваност сред балканските страни; предизвиках и Меморандум за съгласие, който към момента не е подписан от министър председателите на страните от района.
- Тристранната среща на държавните глави на България, Австрия и Румъния в Русе ускори фокуса върху Дунавската тактика, като събра представители на локалните управляващи, на бизнеса и образованието. Убеден съм, че Дунавската тактика е инструмент за икономическото възкръсване на Северна България, който би трябвало да бъде употребен.
При всички срещи и конгреси в европейски формат отстоявах основополагащите правила на съюза за единение, взаимност и равнопоставеност, за подсилване на сигурността, за пълноценната интеграция на българската стопанска система, просвета и обучение.
На срещата на върха на НАТО сложих целите на българската страна, свързани с подсилване на груповата сигурност и необратимостта на процесите на рационализация на Българската войска. На конференцията за климата в Катовице опазих работните места в българския въгледобив и плавния преход към енергетиката на бъдещето.
Посещението ми в Москва възвърне политическия разговор на най-високо равнище след дълго спиране. Българското общество чака държавното управление да материализира големия капацитет в двустранните връзки.
Срещите ми с държавните и държавни ръководители на страните от Близкия и Далечния Изток и Северна Африка бяха в осъществяване на декларираната от мен позиция за развиване на връзките с страни с висок капиталов капацитет и с такива, с които ни свързват дейни търговско-икономически връзки от близкото минало. На срещата ми с премиера на Китай Ли Къцян предложих концепцията за основаване на Център за световно партньорство, която бе стартирана от него и българското държавно управление на форума “16+1 ”.
Водените от мен бизнес делегации и проведените бизнес конгреси доведоха до съответни покупко-продажби с задгранични сътрудници. Изнесох обществени лекции в Оксфорд и на Парижкия конгрес за мир, които способстваха за одобряването на българския взор върху европейските и международните процеси.
И тази година приоритет за мен и за вицепрезидента бе поддържането на жива връзка с българските общности зад граница.
Като висш главнокомандващ на Въоръжените сили бях мощно зает с развиването на бранш „ Сигурност “. Проведените Консултативни препоръки за национална сигурност, разговорът с управлението на Министерството на защитата, срещите с персоналния състав при визитите във формирования откроиха проблемите на Въоръжените сили, на които предлагах решения.
Настоях да не се повтори пропускът от 2017 година и да се приготвят в точния момент контракти за поддържане на техниката в редовност, очаквайки, че макар обещанията и тази година няма да се осъществят плановете за рационализация. Оказах се неприятен оракул – до момента в който порочната комисия за изтребителя в Народното събрание от 2017-а блокира модернизацията на за дълъг интервал, то последните решения на ръководещите дефинитивно я опорочиха.
Бяха подхванати уместни, само че към момента незадоволителни стъпки за превъзмогване на некомплекта от персонален състав и повишение на неговата мотивация. Средствата за ремонт на авиационна техника се заделиха доста късно и резултат може да има едвам след година-две. Дотогава нальотът остава рисково невисок и рискът от авиационни катастрофи ще продължи да пораства.
Темповете на създаване на Програмата за развиване на Въоръжените сили 2032 изостават от усложняващата се среда за сигурност. Трите плана за типовете въоръжени сили не могат да решат дълбоките организационни, структурни и софтуерни проблеми на Българската войска, които изискват изчерпателен метод.
Воден от убеждението си за одобряване на законността като пиедестал на демокрацията, постанових несъгласие на седем закона. Тук желая да бъда пределно явен - ветото не е акт на опълчване на Народното събрание, а опция за реализиране на дейно и заслужено законодателство. И не броят на ветата, а неналичието на действително разискване на повдигнатите с тях проблеми, може да девалвира този парламентарен инструмент.
С всяко едно от наложените вета отстоявах конституционно приети полезности, които са сплотяващи за българското общество:
- Опазване на националното богатство;
- Защита на главните права на гражданите;
- Справедливост и дейно правосъдие.
Парламентът се съобрази единствено с едно от тях – за измененията в Закона за приватизацията и следприватизационния надзор, само че това спести големи средства на българския поданик.
По същите кардинални съображения пет пъти сезирах Конституционния съд. В два от случаите Народното събрание единствено анулира тихомълком атакуваните от мен разпореждания. Това ме кара да имам вяра, че има смисъл да не преставам да осъществявам поверените ми пълномощия против противоконституционно законодателство.
Стимулирането на публичен спор по настоящи тематики и на разговор сред институциите и жителите бе главен приоритет в активността на президентската институция. Президентството провежда конференции и кръгли маси с присъединяване на виновни институции, наши и непознати специалисти и цивилен организации, които откриха необятен отзив и формулираха ефикасни решения в:
- битката с корупцията и с несправедливостта;
- битката против бедността и неравенствата;
- за интеграцията на хората с увреждания ;
- за гарантирането на почтени и демократични избори.
Проведох голям брой срещи с общините по проблемите на локалната власт, със синдикатите, с работодателски и браншови организации, с водещи задгранични вложители, с научни и креативен съюзи. И тази година поддържах пълностоен разговор с главните вероизповедания.
Повдигнах и тематиката за националното единство. Това не е зов за индулгенция на отговорните, за заличаване на предишното или за празнодумство. Това е вик за обединяване на обществото там, където е належащо всенародно изпитание. Спасяването на българската народна власт, отстояването на гражданските и обществените права, на националния суверенитет, изискват обединени старания: на милеещите за България против тези, които я плячкосват; на почтените против корумпираните; на демократите от всякакви цветове против автокрацията; на почтените жители против тези, които манипулират избори; на свободомислещите против тези, които потъпкват свободата на словото. Единението изисква надмогване на партийния нарцисизъм и персоналните упоритости в името на национални цели.
Уважаеми дами и господа,
България се намира в сериозен миг от своето развиване. Преди една година в тази зала заявих пред вас, че нашето общество би трябвало да отстои своите демократични права и свободата на словото и да се пребори за налагането на върховенството на закона.
За страдание, българската народна власт ускорено губи позиции. Свободата на словото е обект на гонене. Последните сериозни гласове в българския ефир и изтъкнати експерти се притискат с инструментите на властта.
Доверието в Народното събрание доближи сериозно ниско равнище. Все повече закони се трансформират съществено с преходни и заключителни разпореждания и се заобикаля публичното разискване и оценката за влияние. Законодателният развой става непредвидим и отстрани гражданското присъединяване. Лобисткото законодателство измества безогледно публичния интерес.
Сривът на доверието и несъгласията в обединението блокират опциите за градивни промени. Липсата на бистрота, отчетност и отговорност в управническите решения се разшири и като обсег, и като размер на разпределяните обществени средства. Това ставаше с „ опипване “ на прага на толерантност на обществото и последователно нарастване на размера на средствата.
- След като обществото не реагира за 500 милиона за язовири - без разискване, без глоба на Народното събрание и без публични поръчки, за какво да не се разпределят по същия метод и 1.35 милиарда лв. за магистрала;
- След като миналата година беше изхарчен изкуствено образуван остатък от 1.7 милиарда лв. – без критерии, правила и бистрота, за какво да не се разпределят по същия метод предходната година 2.7 милиарда лева;
- След като стана процедура Народното събрание да прегласува своите решения по предписание на Министерски съвет, за какво да не прегласува и финансовата рамка от 1.8 милиарда и да похарчим доста повече за изтребители;
- След като е допустимо еднолично да се „ изхвърлят “ компании от огромни публични поръчки, за какво да не се реши по същия метод кой ще бъде изтребителят. Докато се кълнем в Европа, разчитаме на еврофондове и чакаме да ни „ пуснат “ в еврозоната, ние изхвърляме европейските участници в състезанието за нов военен аероплан в прорез с процедурата, създадена по европейски модел. И държавното управление за европейско развиване на България твърди, че този антиевропейски избор е геостратегически.
Всички тези дейности ускоряват чувството за корупция, за персонални ползи и зависимости. Свикнахме свадите у нас да се вихрят възходящо с годините, само че бутафорният конкурс за изтребител извади порочния жанр на ръководство на интернационалната сцена. Злепостави ни като обезсърчителен сътрудник, погазващ авансово написани и възприети в актуалния свят правила. След неуспеха на огромните енергийни планове, модернизацията на Въоръжените сили ускори убеждението, че България губи суверенитет и не е в положение да взема сама стратегически решения.
Защо се възмущаваме тогава, че не ни пускат в Шенген и Еврозоната? Въпрос на доверие. А то не се печели с неуморна рецитация на европейските полезности, а с тяхното осъзнаване и използване. Това обаче изисква подготвеност, честност и отдаденост на публичния, а не на персонални и корпоративни ползи. Декларациите на някои политици, че въплъщават евроатлантическите полезности, са най-сигурният метод да отчуждят българите от тези полезности.
И в случай че към момента има съмнение дали властта ни доближава към Европа, или ни тласка към Третия свят, то сигурно ни отдалечава даже от Копенхагенските критерии за приемане в Европейски Съюз:
- По първия аршин: Дали институциите са постоянни и гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и човешките права? Напротив: от законотворчеството до управническите решения сме очевидци на тъкмо противоположното – непредсказуемост, тъпчене на закона и фаворизиране на корпоративния интерес.
- По втория аршин: Дали стопанската система е пазарна и способна да устоя на конкурентния напън в Европейски Съюз? Напротив: Вместо предприемачество и разпоредителност, учредени на конкуренция, иновативност и ефикасен мениджмънт, се подтикват бизнес кръгове посредством подкрепи и скандални публични поръчки. Лобисткото законодателство от ден на ден задушава самодейността, конкуренцията и напредъка.
Успехите, които обявява властта, не трансформират живота на болшинството българи към по-добро. Мантрата за непоклатимост и стопански напредък – който, апропо, е измежду най-ниските в Централна и Източна Европа и ни закотвя устойчиво на европейското дъно, не може да заглуши най-важните знаци за качеството на живот и доверието в държавността – демографията и задграничните вложения:
- Топенето на нацията е реалност, освен това с трагични темпове;
- Бягството на младите в чужбина не спира;
- Задълбочават се неравенствата и бедността;
- Маргинализират се цели общности по обществен симптом, който се усложнява и етнически;
- По последни данни на Българска народна банка миналата 2018-а е същинска злополука за задграничните вложения, а затварянето на предприятия е трайна наклонност.
България не съумява да развие своя най-ценен капитал – хората. Чак след девет години ръководство той стартира да се оформя като приоритет във връзка с обучение, опазване на здравето и обществена активност, само че не като устойчиви философии на ръководство, а по-скоро под махленски напън от обособени общности. Не като дълбоки и ефикасни промени, а като разпределяне на пари в изборна година.
В тази сериозна обстановка упованията на обществото са за неотложни и всеобхватни избавителни ограничения – за повишение на виталния стандарт и качеството на живот и за излизане от демографската обърканост. Каквито и модерни стопански, данъчни и обществени модели да прилагаме обаче тази цел е обречена, в случай че не се извърши най-важното - радикална смяна на политическата среда и на стила на ръководство.
Историята е посочила, че закърняването на представителната народна власт води до централизация на политическата власт в стеснен хайлайф, който трансформира тази власт в стопански облаги и ги влага в още повече власт. Така този хайлайф бетонира властта си и порочният кръг се затваря. Оттам и растящите беднотия и неравенства, незадоволителният ритъм на развиване, настъплението против демокрацията, възприятието за неизбежност и обърканост, емиграцията и демографската злополука.
Крайно време е да се разграничат корумпирани от ограбвани; горист и олигархичен бизнес от честно предприемачество. Механизмите за надзор над властта би трябвало да се разширят и да включват освен официални инспекции на имотни заявления на политиците, а и какви пари харчат, имат ли свързани и подставени лица за прикрито придобиване на компании, активи, парцели и сметки у нас и в чужбина.
За да върви обществото ни напред, би трябвало да се възвърне доверието на жителите в държавността, а това минава неизбежно през възмездието – безкомпромисно наказателно гонене на корумпираните и грабителите. Апелирам КПКОНПИ, прокуратурата, Министерство на вътрешните работи и службите да навлязат и в усърдно отбягвания периметър на властта, в евентуални зависимости сред политици, притежатели на компании, които печелят крупни публични поръчки, и евентуални подставени лица. Ако това не стане, разпадът ще продължи, а търсенето на правдивост може да излезе отвън рамките и механизмите на закона.
Управляващият хайлайф би трябвало да реши въпроса за ускореното икономическо и обществено развиване на страната. Който желае да ръководи, би трябвало да предложи високообразовани, способени и честни хора, стимулирани да работят в интерес на обществото.
Ако партиите желаят да се видят на бъдещия политически небосвод, би трябвало да се чистят от корумпирани и некомпетентни фрагменти с управнически упоритости. Ако нашето общество осъзнае своята мощ и отговорност, то може да се оправи с същинския проблем на България – безнаказаните престъпност и корупция. Ако се оправим с този проблем, ще се подсигурява транспарантна и обективна социална и бизнес среда, в която и другите проблеми ще намерят своето решение.
В умозаключение - образувам Съвет за стратегическо развиване на България, с присъединяване на интелектуалци и висококвалифицирани експерти. Той ще би трябвало да създаде и предложи други възможности на институционалния блокаж, на икономическия и абстрактен застой, в който се намира страната. Съставът на съвета ще бъде разгласен с декрет в идните дни. Страната има потребност от нови хрумвания. България има потребност от гения, труда и дързостта на всички българи - у нас и зад граница. Предстоят ни избори, предстоят ни месеци на идейно и гражданско изпитание. Вярвам, че дружно ще изведем България по пътя на демокрацията и просперитета.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ